Има една не тънка, а дебела граница между това да се възхищаваш на друг народ за постиженията му и това да им лижеш задника, която в България много хора преминават редовно. Наскоро се наслушах за това колко са велики гърците и за пореден път ми писна да слушам тия тъпотии. Този начин на говорене говори за екстремно ниско самочувствие. А най-странното е, че няма защо да имаме ниско самочувствие. Гаранция почти всеки един от вас е попадал в компания от българи, в която има французин, германец, италианец, американец или някой друг западно европеец ? И нали знаете какво става - всички му олизват задника, все едно е Бог, за дето се е родил там и сега ни уважава с присъствието си. Ами масовото слушане на гръцка, сръбска и румънска музика ? И то става въпрос за народи , които исторически сме мачкали десетки пъти и с нищо не са повече от нас, но разбира се трябва да им правим яко евала за мазната им чалга. Чуждопоклонничеството е навсякъде в България, където и да се обърнеш. Кога и защо станахме такива и кой ни превърна в такива мекотели бе по дяволите ? Лично аз силно се съмнявам, че преди падането под турско е имало нещо подобно в характера на българите.